Резюме: Настоящият текст, резюмирайки условната изследователска програма, обединяваща събраните в броя статии, обосновава необходимостта от дългосрочен процес на широкоформатно социологическо проучване върху опита от българското членство в ЕС, както заради възможността за по-добро разбиране на причините за ескалиращите кризи на евроинтеграцията, така и заради възможността за развитие на самото социологическо познание в некласически измерения.

Abstract: This paper, being a summary of the conventional research program which unifies the papers collected in this volume, justifies the necessity of a long-lasting large-scale sociological investigation on the Bulgarian EU-membership experience – for the sake both of better understanding of the reasons for the escalating EU crises and the opportunity for a non-classical development of the sociological knowledge itself.

Резюме: Статията критикува нормативния – политически и теоретичен – подход към ЕС. Анализират се процесите на противоречивост, неустановеност, флуидност на институционални структури, характерни както на ниво ЕС, така и на ниво нова страна-членка. Авторът поставя въпроса за парадигмата, чрез която могат да се мислят тези процеси, и предлага подхода на преплетените модерности. От тази гледна точка хибридността, постоянната промяна, флуидността не са израз на криза, а на нов тип институционалност, контекстуална и динамична, по-адекватна на несигурната среда, отколкото придържането към класически ригидни структури, които по-скоро ще взривяват, отколкото удържат многообразието. Разумно би било Съюзът, както и страните-членки да оперират в постоянен диалогов режим; договарянето и предоговарянето би следвало да се превърнат в базисни принципи на функционирането на ЕС.

Abstract: The article criticizes the normative – political and theoretical – approach to the EU. It analyses the paradoxes of the political constitution of the EU, processes of contradictions and fluidity of institutional structures, representative of both EU and new member states. The author poses the question of the paradigm, which could explain such processes and offers the entangled modernities approach. From this point of view, hybridity, constant change, fluidity are not the expression of a crisis, but of a new type of contextual and dynamic institutionalism, which could be more adequate to the uncertain environment than the adherence to classical rigid structures. It would be sensible for the EU and the member states to operate in a permanent dialogue regime; negotiation and renegotiation should become a fundamental principle of the functioning of the EU.

Резюме: Целта на настоящото изложение е да очертае една възможна изходна рамка на анализ на стопанските ефекти на членството на България в ЕС и да предложи първоначални наблюдения, които да информират този анализ. Анализът се съсредоточава върху вътрешната динамика на българските стопански показатели в тяхната връзка с членството в ЕС, като се основава на метода на аналитичния наратив. Предложеният начален анализ на ефектите от членството използва два фокуса – макроикономически и микроикономически, като се опитва да отрази значението не само на годините на членство, но и на предприсъединителния период. Оценката, както по отношение на развитието на повечето макроикономически показатели, така и по отношение на макроикономическите политики и на разнообразни микроикономически процеси, е несъмнено положителна.

Abstract: The goal of the present study is to delineate one possible framework for analyzing the economic effects of Bulgaria’s membership in the EU, as well as to offer initial observations informing the analysis. The analysis concentrates on the internal dynamic of Bulgarian economic indicators in their relation to the country’s EU membership and is based on the method of the analytical narrative. The initial analysis offered uses to focus levels – macroeconomic and microeconomics, and tries to account for the importance of both the membership and pre-accession periods. The assessment with respect to both the macroeconomic indicators and to various microeconomic processes is undoubtedly positive.

Резюме: Периодът непосредствено преди присъединяването на България към ЕС се характеризира с висок икономически растеж. Фактори за растежа са както крайното потребление, така и формирането на основен капитал. За периода се отчита и значителен нетен приток на чуждестранен капитал, формиран от преки чуждестранни инвестиции и увеличена задлъжнялост на частния сектор. Тези тенденции продължиха и в първите две години от членството на България в ЕС. Проявлението на ефектите от глобалната криза в страната беше основно в рязко свиване на инвестициите, от една страна, и продължило четири години съкращаване на работни места. Последиците от кризата, съчетани с променените условия за правене на бизнес в рамките на общия пазар на ЕС, доведоха до съществени промени в структурата на икономиката. През 2015 г. индустрията вече е с най-голям дял в добавената стойност. Делът на някои отрасли на преработващата промишленост в експорта на стоки расте с темпове, достигащи 500% и дори 800% през последните десет години. Ролята на експортно-ориентираните бизнес услуги нараства, като те се превръщат в основен създадел на нови работни места към настоящия момент.

Abstract: The period before Bulgaria’s accession to the EU was marked by high rate of economic growth. Both final consumption and fixed capital formation are factors that contributed to this growth. During that period a sizable net inflow of foreign capital was recorded, in the form of foreign direct investment and new debt accumulation of the private sector. These trends persisted throughout the first two years of the EU membership. The global economic crisis led to a sharp contraction of investment activity in Bulgaria, with the employment falling for four consecutive years. The impact of the crisis, combined with the effect of the common market resulted in considerable shifts in the structure of the economy. In 2015 the industry already had the highest share in the gross value added. The share of some manufacturing sectors in the exports of goods have risen by 500% or even 800% during the last decade. The role of export-oriented business services also significantly increased, becoming a key job creator in recent years.

Резюме: Влошаващото се състояние на общинските бюджети създава редица пречки пред използването им като инструмент за разработване на политики. Прекъснатият процес на фискална децентрализация и някои от последните опити за справяне с проблема с нарастващата задлъжнялост сред местните власти създадоха предпоставки за увеличаване на местната данъчна тежест, докато перспективите за подобряване на фискалното положение на общините все още липсват. Структурата на общинските разходи показва нарастващо значение на усвояването на средствата от ЕС и продължаващата зависимост от решенията на централната власт. Преместването на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица изглежда единствената приложима алтернатива в рамките на съществуващата данъчна система.

Abstract: The deteriorating state of municipal budgets creates a number of obstacles to their use as a tool for policy-making. The discontinued fiscal decentralization process and some of the recent attempts to address the problem of increasing indebtedness among local authorities created prerequisites for an increase in the local tax burden, while prospects for improving the fiscal situation of municipalities are still lacking. The structure of municipal expenditures shows an increasing importance of the absorption of EU funds and a continuing dependence on the decisions of the central government. The relocation of personal income tax proceeds back to municipalities seems the only viable alternative within the existing tax system.