Резюме: Есето обсъжда причините за маргинализирането на хуманитарните и социалните науки в съвременния свят. Наред със социалните и икономическите аспекти упадъкът на хуманитарното знание се свързва и с перманентното усещане за криза на културата. Както и с деидеологизирането на хуманитарната интелигенция, в отказа ѝ да участва в променянето на света.

Abstract: The essay discusses the reason for the marginalizaton of human and social sciences today. Besides the economic and social aspects of the problem, their decline is linked to the permanent feeling of crisis of culture itself. As well as to the deideologization of the humanitarian intelligetsia, who avoid to fight for changing of the world.

Резюме: Статията анализира статута на социалните и хуманитарните науки в България в ситуацията на развиващ се натиск на пазарната логика върху университетското образование и научните изследвания. Изказва се тезата, че този натиск води до силното стесняване на полето на хуманитарните и социалните науки в образованието и научните изследвания. Застъпва се убеждението, че хуманитарното образование е важно за всяка университетска специалност, защото спомага за гражданската компетентност и функционирането на демокрацията.

Abstract: The article analyzes the status of the social sciences and humanities in Bulgaria in the context of the growing pressure of the market on university education and research. The author claims that this pressure leads to a severe reduction of the field of humanities and social sciences in education and research. It is argued that humanitarian education is important for every university curriculum because it promotes civic competence and helps the functioning of democracy.

Резюме: Чувството за социална безполезност се появява у индивидите и социалните групи, когато те не биват вземани под внимание от статистиката и социалните политики. Това води до няколко въпроса: кое се смята или не се смята за важно в дадено общество?, какви са споделените ценности и йерархията на ценности, върху които то е изградено?, какво се случва с тези ценности по време на интензивни промени в икономическата, социалната и политическата система? Въз основа на няколко примера, които представят случаи на излизане от социална невидимост на хората, наречени във Франция „забравените от Републиката“, статията показва рисковете, заложени в тази ситуация – риск от силни социални напрежения, риск от затваряне в себе си, риск от капсулиране на идентичността, риск от разпад на единството на дадена нация. Подобна ситуация създава и все по-големи трудности при дефинирането на това, което може да се нарече общо благо, т.е. това, което е важно според всички и представлява спойката на една нация.

Abstract: Individuals and social groups in a given country may feel socially “useless” when they are not taken into account by statistics and by political policies. This leads to the questions as to what counts and does not count in a society, upon what shared values and hierarchy of values a society is grounded, what happens to those values in a time of intense transformations of the economic, social and political system? Based on a few examples related to bringing out of a kind of social invisibility those who are referred to in France as “forgotten by the Republic”, the article shows that such a situation holds several potential risks: the risk of intense social tension, the risk of self-encapsulation of individuals, the risk of encapsulation of identities, the risk of breakdown of a nation’s unity. It also involves growing difficulties in defining what is considered the common good, i.e., what counts in the eyes of all people and binds together a nation.

Резюме: Статията стъпва върху актуалния политически контекст в България, при който политиците и медиите открито разпространяват език на омразата, насочен към ромите и ромските квартали, обвинявайки ги за редица социални проблеми. В първата част на статията обаче са приведени примери от Бразилия, Франция, Германия, Испания, Великобритания и САЩ, които показват, че е неправомерно да се говори за „ромска култура“ и „ромски гета“ – защото става дума за феномени, свързани с концентрацията на бедност и ниско образование навсякъде по света. Във втората част е разгледано възникването на сегрегираните етнически махали в България, като е проследено влиянието на османската градоустройствена система, типологизирани са градоустройствените интервенции по времето на тоталитарния режим и са илюстрирани съвременните процеси на вторична сегрегация, поради големите социални дистанции. В заключението са описани два положителни примера на адекватни мерки за преодоляване на гетоизацията – от град Каварна и от град Стара Загора, които могат да допринесат за преодоляването на предразсъдъците и постепенното прекъсване на порочния цикъл на маргинализацията.

Abstract: The article builds upon the current political context in Bulgaria, where the politicians and mass media openly disseminate hate speech against Roma people and Roma quarters blaming them for many social issues. However, the article argue that this is not a “Romany culture” but “a culture of poverty” and in the first part draws parallels both in the spatial features and in the social deviations with many other slums, shanty towns and “ghettoes” in Brazil, France, Germany, Spain, UK and USA. The second part discusses the history and origins of the segregated ethnic neighbourhoods in Bulgaria, starting with the Ottoman urban planning principles, through the socialist ethnic policies to the recent days secondary segregation and the paradox of exodus: what you try to escape the ghetto, soon you realize the ghetto moves with you. The conclusions are rather lessons learned and relate to two positive examples of tackling urban segregation, coming from the town of Kavarna and Stara Zagora city, where the proper urban planning breaks both the prejudices and the circle of marginalization.

Резюме: Присъствали безследно преди, съществуващи незабележимо днес, африканските специалисти, завършили висше образование в България през 1960–1990 г., поставят въпроса за отношението към Другия, за неговото значение в изграждането на социалността, за социалното (не)признание. Какво показват институционалният вакуум и административната безизходица, в които попадат африканските дипломанти на българските университети? Какво означава контрастът видимост–невидимост, присъствие–отсъствие в българското общество вчера и днес? Чрез представяне на форми на институционализирана невидимост и на всекидневно отхвърляне на африканци, живеещи в България, статията проблематизира социалната невидимост на Другия като социално отношение, което прави Другия излишен, като форма на ненужна, непотребна другост.

Abstract: Being present without traces before, living unnoticed today, the African specialists having finished their university studies in Bulgaria in the 1960s-1990s, raise the question of the relationship to the Other, of its importance in the construction of the social, of social recognition/non-recognition. What do the institutional vacuum and the administrative impasse in which African graduates from Bulgarian universities find themselves show? What does the contrast visibility–invisibility, presence–absence mean in Bulgarian society yesterday and today? Through the forms of institutionalized invisibility and daily rejection of Africans living in Bulgaria, the article problematizes the social invisibility of the Other as a social relationship that makes the Other useless, as a form of useless otherness.

Резюме: Статията проследява как се променя и конструира научното поле на изследванията на материалностите, които свързваме с „ненужното“, а именно отпадъците и боклука, за да покажа, че в момента, в който се откажем от прилагането към тях на две определения, ясно произтичащи от материалността им, а именно мръсотията и ненужността, категориите се променят. Предефинирането на отпадъка като ресурс показва динамиката вътре в самата категория и променя нейния статус като икономическа форма, като може да бъде както положително в посока на по-добро управление, така и негативно с ясни ефекти върху здравето и благосъстоянието.

Abstract: The paper analyses the construction and transformation within the academic studies of the materialities related to the “wasted” or the “useless” and more precisely the phenomena of waste and garbage. The main thesis is that if we abandon the definition of waste and garbage through the notion of “uselessness” and „dirtiness, the categories of waste and garbage change. Reapplying a definition of waste as a resource transforms its status into the one of an economic phenomenon. That transformations produces its own impacts, which could be positive and related to a better treatment options or negative and related to hazardous effects on health and welfare.

Резюме: Статията разглежда значението на текста не само в процеса на прилагането на правото, но и при определянето на неговата същност. Юридическият текст се оказва изпълнен с неясноти и излишни значения, понякога – напълно съзнателно, за да позволи на правото да изпълнява своите регулативни функции. Тази особеност е призната изрично в Решение № 15/06.11.2018 г. на Конституционния съд на Република България по повод въведеното от българския законодател понятие „очевидна несправедливост“, явяващо се основание за допускане на касационното обжалване на решенията на въззивните съдилища. Въпреки своята излишност, литературността на юридическите текстове се оказва възможен съюзник на правото при установяването на определени форми на реторическо взаимодействие между съдии и адвокати.

Abstract: The article examines the importance of the text not only in the process of the application of the law, but also in determining its essence. Legal texts are fraught with ambiguities and superfluous meanings, sometimes quite deliberately to allow the right to exercise its regulatory functions. This peculiarity was explicitly recognized in Decision No 15/06.11.2018 of the Constitutional Court of the Republic of Bulgaria regarding the concept of “obvious injustice” introduced by the Bulgarian legislator, which is a ground for admitting the cassation appeal of the decisions of the appellate courts. Despite its redundancy, the literary nature of the legal texts proves to be a possible ally of the law in establishing certain forms of rhetorical interaction between judges and lawyers.

Резюме: Статията разглежда действащите политики към проституцията в България. Въз основа на емпирично изследване е очертана картина на явлението, представени са различните слоеве в света на проституцията, типове на проявлението ѝ, връзката с организираната престъпност и корупцията. Анализирано е съществуващото законодателство и неговото приложение през последните две десетилетия. Установява се, че законодателството, отнасящо се до проституцията в България, е архаично и неадекватно на съвременните условия. Основният извод е, че действащата политика към проституиращите в България е напълно ненужна. Прилагането на излишни юридически текстове позволява неглижиране на реалните проблеми и подмяната им с репресии и двойна виктимизация на проституиращи. Фокусът на политиките трябва да бъде преместен от проституиращите към сводниците, трафикантите на хора и организираната престъпност. Дискутират се възможни ефекти от приложение на различни публични политики за регулация на проституцията в България.

Abstract: The article examines the existing policies on prostitution in Bulgaria. Drawing upon empirical data, the text presents a broad taxonomy of prostitution, delineating the various forms of its manifestation, as well as the links of prostitution to organized crime and corruption. An overview of the legislation on prostitution and case law over the past two decades shows that it is obsolete and no longer serves a useful purpose. The article argues that the current provisions on prostitution are entirely inadequate. Applying anachronistic legal statutes in effect neglects the underlying acute real issues and substitutes justice for repression and double victimization of the prostitutes. Policies should instead be focused on the pimps, the human traffickers and organized crime. Possible effects of implementation of alternative regulatory frameworks on prostitution in Bulgaria are discussed.

Резюме: Статията категоризира няколко вида медиен боклук, като изхожда от три аспекта, залегнали в самото определение за „медия“, които създават съвременната медийна среда – съответно медията като технически диспозитив, медията като тип връзка (йерархична или не) и медията като посредник. Функционалното осмисляне на медията като значима за обществото, залегнало именно в нейното определение, позволява да бъде показано и онова, което не е чисто или нарушава обществения ред, тоест медийния боклук. Анализът показва три разделения, характерни за съвременната медийна среда, като ключови за генерирането на медиен боклук: включеност–изключеност (във връзка с определението на медията като технически диспозитив); информация–комуникация (във връзка с медията като тип връзка); истина–манипулация (във връзка с медията като посредник).

Abstract: The article categorizes several types of media bullshit, based on three aspects that are embedded in the very definition of “media” and create the contemporary media environment – namely media as a technical device, media as a type of connection (hierarchical or not) and media as a mediator. The functional conception of the media as meaningful to society, enshrined in its very definition, allows one to show what is not pure or what violates public order, that is, media bullshit. The analysis shows three divisions in the contemporary media environment as key elements in the production of media bullshit: inclusion-exclusion (in relation to the definition of the media as a technical device); information-communication (in relation to the media as a type of connection); truth-manipulation (in relation to the media as a mediator).

Резюме: В условията на прилагането на национална политика за равнопоставеност на мъжете и жените в България и на висока икономическа и социална активност на жените, базирана и на наследството от социализма, е резонен въпросът: какво (още) да се дискутира по темата за равенството по пол? И все пак, изчезнали ли са традиционните нагласи и представи за равенство между половете? Има ли изоставане и несъответствие между структурни условия и културни рамки за провеждането на политики, насочени към равенство на половете? Как концепцията за равенството по пол се модифицира през политиките за идентичност (и кризите на тези политики) и как половите нагласи и стереотипи пречупват понятията за достойнство и уважение към себе си и към другия (пол)? Как традиционните норми водят до съществени неравенства по пол в действителното време, отделяно за платен и неплатен труд? Тръгвайки от тези рамки и въпроси, статията изследва темата за равенството по пол през призмата на отношението между култура и политика като ключ към „скритите“ неравенства. Анализират се социалните политики и нагласите спрямо равенството на половете. Проблематизира се интерсекционалността и различията както между жените и мъжете, така и вътрешните различия по степен на образование и етнос. Нагласите, свързани с равенството на половете, са представени с данните от Евробарометър 2017 г. Образованието, ролевите модели, отношението на политиците и способността им да легитимират политиките, за да достигнат и да бъдат приети от различните социални слоеве в обществото, са елементи на трансформацията на обществените нагласи и стереотипи в посока на постигане на по-голямо равенство на половете.

Abstract: In the context of the implementation of a national policy for equality between men and women in Bulgaria and high economic and social activity of women, based on the legacy of socialism, the question is: what / more / to discuss on the topic of gender equality? And yet, have traditional attitudes on gender equality disappeared? Is there a lag and inconsistency between structural conditions and cultural frameworks related to gender equality policies? How is the concept of gender equality modified through identity policies (and the crises of those policies) and how do gender attitudes and stereotypes intervene notions of dignity and respect for oneself and the other (gender)? How do traditional norms lead to significant gender inequalities in real time spent on paid and unpaid work? Starting from these frameworks and questions, the article explores the topic of gender equality through the investigation of the relationship between culture and politics as the key to reveal “hidden” inequalities. Social policies and attitudes towards gender equality are scrutinized. The intersectionality and differences between both men and women, as well as internal differences by education and ethnicity are problematized. Gender equality related attitudes are represented by Eurobarometer 2017 data. Education, role models, attitudes of politicians and their ability to legitimize policies in order to reach and be accepted by different social strata in society have been identified as elements of the transformation of societal attitudes and stereotypes towards greater gender equality.

Резюме: Статията разглежда въпроса за различията в свободното време на мъжете и жените с деца в България през два ракурса към свободното време – свободното време като ценност и свободното време като остатък. Целта е не само да се идентифицира степента на тези различия, но и да се откроят ключови наративи и преживявания, свързани със свободното време като ценност. Докато данните от изследването „Бюджет на времето“, проведено през 2001–2002 г., разкриват значителната непривилегированост на майките по отношение на достъпа до свободно време, данните от изследване с качествени методи показват начините, по които дефицитът на свободно време е обвързан с различията в темпа и структурата на „мъжкото“ и „женското“ време.

Abstract: The article deals with the problem of the differences in the leisure time of men and women with children using two perspectives towards the leisure time – leisure time as value and leisure time as remainder. The aim is not only to identify the extent of these differences but also to discover key narratives and experiences related to leisure times as value. While the results from the Time use study conducted in 2001/2002 reveal the considerable disadvantage of mothers with regards to the availability of leisure time, the research with qualitative methods shows the ways by which the leisure time deficit is connected to differences in the pace and structure of the “male” and “female” time.

Резюме: Статията локализира текстуално и хронологически вероятно най-виртуозния теоретичен труд на Макс Вебер „Основни социологически понятия“ (1920). В нея се поддържа тезата, че тази статия е писана като въведение във Веберовия принос към Проекта за социална икономика, който той координира и фактически ръководи. Във фокус в статията са поставени публикуваните в настоящия брой последни десет параграфа от Веберовата студия и на тази основа са направени изводи за генеративната сила на категориалната мрежа в нея. Ключово твърдение в статията е, че „Основни социологически понятия“ в комбинация с „Основни социологически категории на стопанското действие“ би трябвало да се схващат като един вид инструктивна логика за тълкуване (в рамките на Проекта за социална икономика) на модерния капитализъм като „най-съдбоносна сила“ в модерната култура и за проследяване на генезиса му от хетерогенни социално-икономически констелации.

Abstract: The article localizes, textually, and chronologically, Max Weber’s most virtuoso theoretical work, ‘Basic Sociological Concepts’ (1920). It argues that this work was written as an introduction to Weber’s contribution to the Project of Social Economy, which he designed, coordinated, and effectively directed. The article focuses on the last ten paragraphs of Weber’s work published in this issue, and based on this the conclusions about the generative power of the categorial network in it are drawn. A key contention in the article is that the “Basic Sociological Concepts” in combination with the “Basic Sociological Categories of Economic Action” should be understood as a kind of instructive logic for interpreting (within the Project of Social Economy) modern capitalism as “the most fateful force” in modern culture and for tracing its genesis from heterogeneous socio-economic constellations.

Резюме: Настоящата статия тръгва от дълбoчинно етнографско изследване на амбициозен проект за дигитализиране на културно наследство и критически разглежда последните превъплъщения на идеята за остойностяване на културата, като по този начин разбулва въплътеното в дигитализирането обещание за увековечаване на културното наследство на човечеството. По-конкретно, статията проучва как технологичното придаване на стойност на културното наследство носи със себе си промяна в неговите съдържание и статут, превръщайки дигитализираната култура в суровина за иновации и научни изследвания, a нейното съхранение престава да бъде приоритет. Тази трансформация се случва във време, когато самата сцена на културното наследство претърпява дълбинни преобразувания, най-вече под въздействието на модела Гугъл (и на неговия безпрецедентен икономически успех) във вариант, стремящ се да обхване цялата съвкупност от културни ценности и подвластен на императива „остойностете вашите данни!“. Но дали парадигмата на технокултурното остойностяване се отнася все още до самото културно наследство? Дали проумяваме какви последствия за бъдещето на нашите наследства произтичат от разликата между съхраняване на културната стойност на наследството и неговата употреба като поддържащ персонаж на императива за остойностяване?

Abstract: Based on an in-depth ethnographic survey of a major heritage digitization project, this text critically examines the recent changes in the notion of heritage enhancement and deflates the promise of digitization as a vector for the long-term preservation of humanity’s heritage. In particular, it examines how the technological enhancement of heritage carries with it transformations in the content of heritage and its status, founding digitized heritage as a raw material for innovation and research, the conservation of which no longer appears to be a priority. This transformation is taking place on a heritage scene that is undergoing major changes, particularly as a result of the spread of the Google model (and its unparalleled economic success) in a version to be applied to heritage corpora, also characterized by the slogan “enhance your data!”. But with the paradigm of techno-cultural enhancement, is it always the heritage that is enhanced? Between valuing heritage and mobilizing heritage as an asset, have we measured the implications of what is presented in the form of an enhancement imperative on the destiny of our heritage?

Резюме: Статията анализира как работата на самонаети лица чрез трудовите онлайн платформи спомага за постигане на баланса между работа и родителство2 в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в България. Анализирани са нагласите на над сто самонаети лица. Изследователските цели са постигнати чрез авторско социологическо изследване с количествени (уеб-базирано анкетно изследване) и качествени методи (дълбочинни интервюта със самонаети). Изследователските резултати показват, че работата през онлайн платформи е благоприятна за баланса между работа и личен живот на изследваните лица. В този смисъл те нюансират наложеното в литературата схващане за уязвимостта на труда през платформи, поне по отношение на висококвалифицираните и високоплатени самонаети, и допринасят за по-доброто разбиране на качеството на труда в новата икономика.

Abstract: This article analyses how self-employed people’s work via online labour platforms contributes to a better balance between work and parenthood in the Information and Communication Technology (ICT) sector in Bulgaria. The attitudes of over one hundred self-employed persons have been analysed. The research goals were achieved through the authors’ sociological survey, using quantitative (web-based questionnaire) and qualitative methods (in-depth interviews). The research results showed that working through online platforms is conducive to respondents’ better work–parenthood balance. In this sense, the perceived vulnerability of online platform work, which is well-represented in the literature, is nuanced - at least with respect to highly skilled and highly paid self-employed workers. Its study will further contribute to a better understanding of the quality of work in the new economy.

Резюме: Статията представя развитието на кооперативния земеделски сектор в България през социалистическия период (1944–1989). Основна цел е да бъде изследвана институционалната трансформация на сектора при социализма. Тази трансформация е резултат от два водещи институционални механизма. Първият е свързан с наличието на институционална инерция като резултат от развитието на българския периферен капитализъм (зависимост от пътя), при който кооперативният сектор и социалните институции, дълбоко залегнали сред българското население, са подложени на нарастваща държавна намеса и контрол. Вторият институционален фактор, който определя облика на кооперативния модел при комунизма, е външен и е свързан с трансфера на съветския кооперативен модел след Втората световна война.

Abstract: The article deals with the development of the cooperative agricultural sector in Bulgaria during the socialist period (1944–1989). The main objective is to explore the institutional transformation of the sector in that period. This transformation is the result of two leading institutional mechanisms. The first is related to the presence of institutional inertia as a result of the development of Bulgarian peripheral capitalism (path dependence), in which the cooperative sector and social institutions deeply embedded in the Bulgarian population are subject to increasing state intervention and control. The second institutional factor that determines the appearance of the cooperative model under communism is external and is related to the transfer of the Soviet cooperative model after WWII.

Резюме: Статията развива критика на антикорупционната парадигма в глобалните политики от последните 20–25 години. Антикорупционните програми се разгърнаха глобално като универсални платформи срещу корупцията изобщо. Те предполагат и съответен обект на генерализираната корупция. Перспектива, през която е разгледан феноменът на корупцията, е въпросът за характера на самия обект, на корупцията per se. Развитата тук позиция е критична към идеята за конструиране на такъв единен обект, дори впоследствие да се признават хетерогенните му прояви. Резултатът от критиката може да бъде даден като уводна теза в кратка формула. Доколкото политиките за т.нар. борба срещу корупцията са успешни, те не са специфични за такъв именно обект, корупцията. А доколкото са специфични за обекта корупция, те не са действителни политики, а фикции, реторики и действия, чийто смисъл се разбира след операции по реконструкция.

Abstract: The paper presents a critique of the anti-corruption paradigm in the global policies over the last 20–25 years. Anti-corruption programs unfolded globally as universal platforms for fight against corruption as such, in most general terms. They thus imply a corresponding object, namely, a generalized object of corruption. The perspective in which the phenomenon of corruption is reconstructed and interpreted is the question of the character of such an object, corruption per se. The analysis proposed in the paper is skeptical with respect to the possibility of such an unified object, even if its heterogeneous expressions get recognized afterwards. The result of the critique could be summed up in a short formula as follows: To the extent the anti-corruption policies are efficient and successful, they are not specific for this particular object, i.e. corruption as such. And, as far as they are specific for it, they are not real policies but rather fictions, rhetorical figures and actions whose meaning could be disclosed in through reconstruction.