Резюме: Въз основа на данни от емпирично изследване в рамките на проект „Образователни неравенства и социални шансове – стратегически цели на реформата на българското средно образование“ статията рефлектира два въпроса: 1) кои са базисните принципи на институционалната организация на образователните практики, благодарение на които училището допринася за производството и възпроизводството на социални неравенства и 2) в какви категории да се мисли алтернативната социална функция на училището, което не подкрепя и не легитимира разделянето на обществото на привилегировани и непривилегировани, а допринася за стабилността на социалната взаимовръзка между различните групи и слоеве.

Abstract: Based on data from a social survey conducted in the framework of the project “Educational Inequality and Social Chances: Strategic Objectives of the Reform of Bulgarian Secondary Education”, the article reflects on two questions: 1) what are the basic principles of the institutional organization of educational practices whereby the school contributes to the production and reproduction of social inequalities? and 2) in which categories should we think of the alternative social function of the kind of school that does not support and does not legitimate the division of society into privileged and unprivileged, but instead contributes to the stability of the social connection between different groups and strata.

Резюме: Днес в Германия отново се води публичен дебат относно дефицитите на германската образователна система и необходимите реформи. При това се очертават интересни паралели с дискусията през 60-те години на XX век. Така например, и в двата случая се констатира разминаване между изследователските резултати и практическата политика. Актуални социалнонаучни изследвания и интернационални сравнителни анализи като PISA доказаха недвусмислено, че както преди, така и сега, в германската образователна система не може да става дума за равенство на шансовете. Особено системата на училищното образование е белязана от голяма селективност: зависимостта на успеха в училище от социалния произход в Германия е толкова голяма, колкото в никоя друга страна. Въпреки това не се предприемат необходимите реформи. По-скоро последните образователно-политически мерки водят до увеличаване на селективността с оглед на социалния произход. Така например гимназията като основен стълб на селекцията си остава непокътната и дори се създават нови препятствия: със съкращаването на гимназиалното образование от 13 на 12 години допълнително се възпрепятства възможността за преход от една форма на училищно образование в друга. В германската система на училищното образование социалните неравенства не се премахват, напротив: биват стабилизирани и дори задълбочени. Социалният произход и слоевата принадлежност на едно дете има значително влияние върху образователните му успехи и шансовете му за участие в обществения живот. Деца от „дистанцирани спрямо образованието“ слоеве и семейства с имигрантски произход имат значително по-слаби образователни шансове в сравнение с деца с германски произход и заедно с това – по-слаби професионални и като цяло житейски шансове. За да се намери изход от тази образователна бедност и да се създаде повече равенство на шансовете в училищната система, на практика политическите изводи се налагат, така да се каже, от само себе си с оглед на безспорните научни доказателства. Една съществена предпоставка за това е държавата значително ...

Abstract: Today, a public debate is once again being conducted in Germany regarding the deficits of the German education system and the reforms that need to be made. Moreover, there are obvious interesting similarities to the discussion held during the 1960s. For instance, in both cases a mismatched has been observed between research results and practical policy. Recent social surveys and international comparative analyses, such as PISA, have clearly proven that, both in the past and now, it cannot be said there is equality of chances in the German education system. The system of school education is particularly marked by great selectiveness: the dependence of scholastic success on social origin in Germany is great as in no other country. Despite this, no reforms are being undertaken. The latest educational policy measures rather lead to increased selectiveness based on social origin. For instance, the Gymnasium (high school), as a basic pillar of selection remains intact, and new obstacles are being created: with the reduction of the length of high school education from 13 to 12 years, the possibility of transit from one form of school education to another is becoming even more difficult. In the German school system, social inequalities are not being abolished; to the contrary: they are becoming more stable and deeper. A child’s social origin and stratum background have a considerable impact on his/her educational performance and chances for participation in social life. Children from strata and families that are “distanced from education” and of emigrant origin have considerably smaller educational chances compared with children of German origin; they also have weaker professional opportunities and general life chances. With regard to finding a solution to this educational poverty and enhancing equality of chances in the school system, the political conclusions that must be drawn are, so to say, self-evident in view of the undisputed scientific proofs. A significant prerequisite for this is that the state must ...

Резюме: Статията почива на данните от дискурсивния анализ и вторичния анализ на данни от други изследвания, проведени в рамките на проекта „Образователни неравенства и жизнени шансове“. Първата част скицира групите проблеми, свързани с отношението между образование и неравенство, констатирани във вторичния анализ и количествените модули на изследването. Втората част съотнася с тези проблемни възли дискурсивните стратегии на актьорите, които говорят публично по темата. В публичното говорене за образование, криза в образованието и образователна реформа се открои доминация на една дискурсивна линия, която нарекохме проектно-предприемаческа. Тя по същество респонсибилизира семействата, придава им идентичност на отговорни за образователните постижения на децата през формирането на образователната им „мотивация“. През този доминиращ дискурс се провеждат обаче различни стратегии. До него прибягват публичните и административните актьори, когато говорят за нуждата от реформа на системата. До този дискурс прибягват и актьорите от полето на бизнеса, които обаче респонсибилизират училищната система през конструкцията „адекватност към нуждите на бизнеса и трудовия пазар“. Към този дискурс прибягват и НПО-тата, ориентирани в мисиите си към позитивна дискриминация. Различните стратегии усилват ефектите на доминиращия дискурс така: учениците се съизмерват според интелектуални постижения, които доминиращият дискурс свежда до формираните в семейството образователни мотивации. Това подкрепя и легитимира процес на все по-ранна селекция на децата според интелектуални постижения и има за функция да показва на желаните семейства, че училището си подбира децата и да легитимира възпроизводството на културен капитал. В конкурентната среда, в която са поставени, училищата се държат напълно адекватно и рационално – успешните стават все по-успешни, а неуспешните заемат една опразнена ниша – на социалното подпомагане. По този начин системата, макар да произвежда и възпроизвежда неравенство, все пак противодейства на социалното изключване.

Abstract: The paper is based on discourse analysis and secondary data analysis conducted in the collective research “Educational Inequalities and Life Chances”. Three knots of issues are outlined in the first part of the paper, while the second represents the discursive strategies of the main actors identified against the background of the problematic knots.In the public talk about education, educational crisis and educational reform, a particular discursive line prevails: we called it project-entrepreneurial. It renders families responsible pupils’ educational achievements, constituting their identity as responsible for children’s ‘motivations’. This shared discursive reservoir however is enacted toward varying strategies by public and administrative authorities, by business structures and spokesmen, by the activist segment of the NGO sector and by its think-tank segment. Varying as they are, these strategies of enactment of the shared reservoir reinforce the effects of the dominating discourse. Students are measured and recognised according to their intellectual achievements, reduced to the educational motivations acquired within the family. This supports and legitimises a process of an early selection of children according their intellectual achievements, which in turn has the function of showing the desired families that the school selects its students, thus reproducing the cultural capital and legitimising parental hidden power.Within the competitive framework in which they are positioned, schools behave completely rationally – the successful ones get even and ever more successful, while (educationally) unsuccessful ones occupy a niche that is left unoccupied – the niche of social work and assistance. Thus the system, though producing and reproducing inequality, is preventing social exclusion.

Резюме: Целта на статията е да сравни нормативни визии за качество на образованието (на Световната банка, ОИСР, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, Закон за предучилищното и училищно образование) с всекидневни представи на ангажирани с образованието респонденти за качеството на образованието и оценката им за това качество в различни типове училища. Анализирани са данни от проведено през 2018 г. социологическо изследване в четири области на България. Изследването установи, че няма връзка между декларираните цели на ЗПУУО и практиката. Качеството на образованието на всекидневно ниво се предефинира спрямо различните училища – в едни училища критериите се снижават, в други – завишават. Налице е „профилирано“ обучение, съобразено със семейството и средата, формирали децата – етноса и социалния статус на родителите, местоживеенето, „улицата“, и това различно обучение се измерва с общ държавен стандарт. Установихме следните връзки между представата за училищното образование и последващите етапи на житейския път на децата: След селско (често ромско) училище (или училище в краен квартал, или обединено) следва – професионална гимназия – нискоквалифицирана професия – локален пазар. След основно елитно училище, следва – частни уроци – елитна гимназия – висше училище – висока професионална квалификация – национален, глобален пазар. Тези две крайни разновидности на образователно-житейски траектории са обвързани със социално-статусна хомогенизация на учениците, защото „средата“ избира училището, и училището се съобразява със „средата“. Връзката между средата, училището и бъдещата житейска траектория на децата изглежда предопределена. Така изначално се блокира нормативната визия за равен достъп на всички деца до качествено образование.

Abstract: The aim of the article is to compare the normative visions of the quality of education (of the World Bank, OECD, UNICEF, UNESCO, Law on Pre-school and School Education – LPSE, Bulgaria) with the everyday perceptions of respondents, working in the sphere of education, about the quality of education (QE) and their assessment of that quality in different types of schools. The analysis is based on data from a sociological research, conducted in four regions of Bulgaria in 2018. The study found that there is no link between the declared objectives of the LPSE and the practice. The quality of education is being redefined on a daily basis in accordance to different schools – in some schools the QE criteria are low, in others – they are high. The “profile” of the predefined QE depends on the perception of the social milieu and family background of the children – the ethnic and social status of the parents, the place of residence. Respondents shared the following views on the relation between school education and subsequent stages of pupils’ life trajectory: When attending rural (often Roma) school (or school in a poor neighborhood) follows – vocational high school – low-skilled profession – local market. When attending elite primary school follows – private lessons – elite high school – higher education – high professional qualification – national or global market. These two extreme varieties of educational and life trajectories presuppose social homogenization of students, because the “milieu” chooses the school, and the school conforms to the “milieu”. The milieu predetermines the school and the future life trajectory of children, the school is just a tool for reproducing social inequalities. This situation initially blocks the normative vision for children’s equal access to quality education.

Резюме: Статията проследява конструирането на две визии за образованието – като право и като конкурентен ресурс. Той преминава от анализ на нормативните документи към практическите ефекти от тях, проследени в две български общини. Основната теза на статията е, че двете визии за образованието влизат в практическо противоречие. Анализът показва как определени социални групи практикуват образованието като дистинктивен и конкурентен ресурс и успяват да наложат собствените си интереси в провежданите публични политики. През респонсибилизирането на семействата и създаването на „морална паника“ около „трудните деца“ тези групи постепенно подкопават идеята за образованието като механизъм, гарантиращ равния старт, и минимизират шансовете за провеждане на публични политики, ориентирани към образованието като право.

Abstract: The aim of the article is to outline the construction of two visions for education – as a right and as competitive resource. The text passes from the analysis of the normative documents to the practical effects as seen in two Bulgaria municipalities. The main argument is that these two visions for the education are in practical conflict. The interpretation claims that certain social groups, who practice education as distinctive and competitive resource, succeed to impose their own group interests in the conducted public policies. Through the discourse of parents’ responsibility and creating “moral panic” around the “difficult ones”, these groups shatter gradually the understanding of education as mechanism ensuring equality of opportunities and undermine the potentials for conceiving public policies, oriented towards education as a human right.

Резюме: Според Закона за предучилищното и училищното образование (в сила от 1.08.2016 г.) всички деца/ученици се „приобщават“ в рамките на образованието като процес, включващ „обучение, възпитание и социализация“. Приобщаващото образование е дефинирано като „процес на осъзнаване, приемане и подкрепя индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици“. Като че ли всичко е ясно: на мястото на всякакви стратегии и програми за интеграция, включване и др.п. вече има Закон, постановяващ необходимостта от равен достъп до образование на всяко дете, внимание към индивидуалните особености на всяко дете, преодоляване на негативното белязване на различията между децата в името на постигане на „приобщаване“ на всички тях. Съмнения в подобно разбиране за приобщаващо образование възникват при вглеждане във втората част на включеното в Допълнителни разпоредби на Закона определение на приобщаващо образование: „… чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването“. Оказва се, че фокусът е премахването на пречките пред ученето, а не заедността на децата/учениците в процеса на тяхното „обучение, възпитание и социализация“. Внимателният прочит на Закона усилва тези съмнения поради обвързването на „приобщаващо образование“ с „деца със специални образователни потребности“, както и поради преобразуването на „ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности“ в „регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование“.

Abstract: According to the Preschool and School Education Act of August 1, 2016, all children/students must be “integrated” in the context of education as a process including ‘training, education, and socialization’. The inclusive education is defined as a ‘process of recognizing, accepting and supporting the individuality of each child or student and the diversity of needs of all children and students’. Everything seems to be clear: instead of various strategies and integration programs, there is already an Act stipulating the need for equal access to education for each child, attention to the individual characteristics of each child, overcoming the negative marking of differences between children in the name of achieving “inclusion” of all of them. Doubts of such an understanding of inclusive education arise when looking at the second part of the definition of inclusive education included in the Additional Provisions of the Act: ‘... by activating and incorporating resources aimed at removing barriers to learning and getting knowledge.’ It turns out that the focus is on eliminating barriers to learning, not child/student involvement in the process of their ‘learning, upbringing and socialization’. A careful reading of the Act reinforces these doubts because of linking ‘inclusive education’ with 'children with special educational needs', and because of the transformation of ‘resource centers for the support of integrated education and upbringing of children and pupils with special educational needs' into 'regional centers for supporting the inclusive education process.’

Резюме: В статията проследяваме представянето на пазара на труда, доходите и някои личностни характеристики на извадка от 231 млади роми с поне средно образование според това доколко и кога са учили в сегрегирани училища. Правим връзка между образователната сегрегация, от една страна, с доходите, моментното състояние и типични краткосрочни преходи на пазара на труда и личностни характеристики, от друга Основният ни извод е, че ученето в сегрегирана или десегрегирана среда и преходите между тях имат противоречиви ефекти върху ученето, доходите, активността и шансовете за намиране на работа и са свързани с развитието на различни социално-емоционални умения.

Abstract: The article traces the performance on the labor market, the income, and some personal characteristics of a sample of 231 young Roma with secondary or higher education based on the level of segregation in the schools they attended at different levels of education. We look at how educational segregation is linked to income after graduation, current status and typical short-term transitions on the labor market and personal characteristics. Our main conclusion is that learning in a segregated or desegregated environment and the transitions between them have controversial effects on learning, income, activity, and chances of finding a job and are related to the development of different socio-emotional skills.

Резюме: Настоящото изследване цели да опише как степента на завършено образование влияе върху преживяването за стигматизираност и върху приоритетите в жизнените перспективи на ромски младежи на възраст 14–25 години от столичния квартал „Факултета“. Изследването се базира на количествени въпросници, адаптирани и/или конструирани с цел измерване на преживяване за стигматизираност и жизнени перспективи. Изследването е проведено на два етапа: през 2002 г. и 2017 г. с общо за двете години 256 участници. Резултатите показват, че през 2017 г. най-високи проценти на участници, съгласни с твърденията, описващи два аспекта на преживяването за стигматизираност, се регистрират при участниците със средно образование, поради тяхната по-честа изложеност на контакти с представители на мнозинството в контекст, различен от ромската махала. Също така най-големите промени при ромските респонденти в посока еманципиране от семейното и общностното влияние, се наблюдава именно сред младежите със средно образование.

Abstract: The present study aims to describe the influence of the education level on the experience of stigmatization and the life perspectives’ priorities of Roma youth aged 14 – 25 living in the Faculteta Roma neighbourhood in Sofia. The survey is based on quantitative questionnaires, adapted and/or constructed to measure the experience of stigmatization and life perspectives. The survey was conducted in two stages: in 2002 and in 2017 with a total of 256 participants. The results show that in 2017, the highest percentages of participants agreeing with the statements describing both aspects of the experience of stigmatization are registered among these with high school education due to their increased exposure to contacts with majority representatives in a context different than the Roma neighbourhood. Furthermore, the largest changes in Roma respondents in terms of emancipation from family and community influence are observed among Roma youth with high school education.

Резюме: Статията е базирана на мащабно изследване на младежите, напускащи и напуснали алтернативна грижа в България. Като една от рисковите групи, пребиваващи дълго време извън общественото внимание, те концентрират серия от „невидими“ проблеми: разкъсани семейни връзки, водещи до липса на подкрепа от родители или близки, липса на умения за самостоятелно живеене, която се компенсира с институционалния рефлекс на заучената безпомощност, който те проявяват. Образованието за тях е начин за излизане от статута на една от най-уязвимите групи в обществото, но то твърде често се оказва жертва на стряскаща междуинституционална безотговорност, споделена между социалните услуги, в които живеят тези младежи, и училищата, в които учат.

Abstract: The article is based on a large-scale study of young people leaving or left alternative care in Bulgaria. As one of the high-risk groups out of the public spotlight, they concentrate a series of problems that remain “invisible”: broken family relations, that lead to a lack of support from parents or relatives, a lack of skills for independent living, that offsets institutional reflex of the learned helplessness they manifest. Education for them is a possible way out of the status of one of the most vulnerable groups in society, but it too often falls victim to the frightening inter-institutional irresponsibility shared between the social services in which these young people live and the schools where they study.

Резюме: Налице е широкосподелен консенсус, че съвременното училище във Франция е отговорно за трудностите, които изпитва цялата образователна система. От една страна, изискват неговото реформиране по посока на икономическите изисквания на „глобализацията“, за да го направят по-ефикасно и адекватно спрямо интересите на потребителите – и с това се заемат различни държавни лица; от друга страна, учители и училищен персонал се противопоставят на тези реформи с аргумента, че така публичното образование бива приватизирано, а към тях се присъединява и съвременната социологическа критика. Тезата на тази статия е, че в действителност реформата в образованието въвежда нова логика на отношение на училището към дефаворизираните сегменти на народните слоеве, която е все по-сегрегираща и действа в перспективата на „управление на човекопотоци“ и по-конкретно на непривилегировани населения, в която ролята на публичната власт се ограничава до това да осигури достъпа до овладяване на занаят на онези, които никога няма да бъдат най-търсените на пазара на труда и ще стават все по-изключени.

Abstract: There is a widespread consensus that contemporary school in France is responsible for the problems that is experiencing the whole system of education. On the one hand decision makers insist on its reform towards the economic imperatives of “globalization” in order to render it more efficient and adequate to customers’ demands. On the other hand school teachers and personnel oppose this state effort arguing that it will facilitate the privatization of public education. In their resistance they are often supported by the contemporary sociological critique. The argument of this article is, however, that the educational reform is introducing a new logic in the relationship between the school and the underprivileged segments of society which is ever more segregationist and works in the perspective of “governing population flows”. In this logic the role of public authorities is redefined as a mere means to facilitate the access to skilling of those who will never be the most wanted on the labor market and will become even more excluded.

Резюме: Статията описва рисковата среда в град Пазарджик като заплаха за достъпа до училищно образование. Тя използва материала от фокус-групи и интервюта, проведени в рамките на теренно проучване по проект „Образователни неравенства и социални шансове“. Терминът „рискова среда“ е в дълг към дефиницията на Барнет и Каспър за „социална среда“, която рамкира широк спектър природни, социални и икономически феномени, сред които пазарът на труд, властовите и расови (етнически) отношения, религиите, убежденията и др. В духа на интерпретацията на Дюркем, че не друго, а човешките умове заселват социалната среда с нейните сили, именно тревожните гласове на интервюираните са използвани, за да изтъкат това „пано от рискове“. Статията е само средство, което да усили и подреди техните сигнали. Той се занимава с привидно маргинални отрязъци на основния разговор, съсредоточен върху училището, неговото ежедневие, управленски и педагогически задачи и решения. Подобни откъслеци от периферията на основната тема позволяват да проследим контурите на по-дълбока мрежа от проблеми, която засяга училищното образование и едновременно убягва от обсега на образователните политики. Виждаме как липсата на познание върху детайлите на местната среда минира стратегиите за смекчаване на риска. Проследяваме в примери слабостите на прекомерното доверие във формални финансови или административни решения на проблема с достъпа до образование.

Abstract: This article describes the risk environment in the Bulgarian town of Pazardzhik related to the access to school education. The analysis draws upon empirical evidence gathered from focus groups and interviews done as part of the field work in the project “Educational Inequalities and Social Chances”. The term “risk environment” derives from the broader definition of “social environment” by Barnett and Casper, which encompasses a vast spectrum of social, physical and economic phenomena. Taking inspiration from Durkheim’s idea that human minds populate the social environment with its forces, I see the alarming voices of the interviewed as weaving the “tapestry” of risks. The narrative serves as simply a means to amplify the voices and put the seemingly disjointed excerpts in order. The stories I draw upon are important as they enable us to trace the contours of an underlying web of problems, which have a critical impact on school education yet they remain beyond the reach of the educational policies. The article argues that the lack of detailed knowledge and insight into the subtle nuances of the local environment undermine the success of possible mitigation strategies. The analysis highlights the inherent weaknesses of any attempts to curtail risks through purely financial and administrative solutions.

Резюме: Статията представя резултати от проведено анкетно проучване сред ученици в няколко типа училища в страната. Разглеждат се споделените от участниците мечти, мечтана месторабота и разбирания за успех, като се анализират отговорите на отворени въпроси в анкета. Очертава се специфичният профил на елитните училища и гимназии и се аргументира различието им тъкмо по отношение на заявените от учениците планове за бъдещето. Разгледаните резултати се поставят в по-общия контекст на изследвания на ученическите стремежи, разбрани като способност, и в тяхната обвързаност със социалната среда, в която са произведени.

Abstract: The article presents results from a survey conducted among students in different types of schools in Bulgaria. The text examines the dreams that the participants share, their desired places of work and their understandings of success. This is achieved through an analysis of the way questions (open for free expression of opinion) are answered in the questionnaire. A specificity of the ‘elite’ schools is presented, and the difference in terms of students’ plans for the future is articulated. These results are associated with a wider set of research on student aspirations that are grasped as capability or in their relation to the specific social setting of their construction.

Резюме: В тази статия бих искала да обрисувам всекидневието на една прогимназия в мрежа на приоритетно образование, видяно през погледа на малко познатата фигура на асистента по образованието, както и някои от механизмите на неравенства, които то разкрива. Етнографските данни, представени тук, са резултат от проучване (2014–2015), проведено през включено наблюдение в такава прогимназия в Нормандия, Франция. Обръщам специално внимание на „неравенството на третирането“ в двата му основни аспекта: неравенства в средствата и неравенства по отношение на „училищния климат“, и разглеждам училищната среда като място на конфронтации и артикулация на няколко професии, две от които са интимно свързани (Perrenoud, 2010). Използвам социологическата теория на Перену за професията ученик, която се определя като усвояване на „правилата на играта“, от способността да се изпълнява ролята на ученик, без да се нарушава реда или да се изискват специални грижи (Sirota, 1993) и която позволява да разглеждаме разликите между учениците преди всичко като неравностойни разстояния между техните индивидуални, семейни и социални навици и училищните изисквания, норми и разпоредби във всекидневната работа. Етнографските примери, които прилагам, проследяват фините процеси, които позволяват превръщането на едно училище не просто в пространство на производство и възпроизводство на неравенства, но и на насилие в смисъла на Дюбе (Dubet, 2002).

Abstract: In this article, I would like to sketch out the everyday life of a middle school in a priority education zone, seen through the lens of the little-known figure of the educational assistant, as well as some of the mechanisms of inequalities that it reveals. The paper draws on my ethnographic research (2014-2015) in such a school in Normandy, France. I pay special attention to the ‘inequality of treatment’ and its two main aspects: inequality of resources and inequality in relation to the ‘school climate’, and view the school environment as a place of confrontation and articulation of several professions, two of which are intimately linked (Perrenoud, 2010). I apply Perrenoud’s sociological theory of the ‘occupation pupil’, which is defined as mastering the ‘rules of the game’, as having the ability to fulfill the role of a pupil without disrupting the order or requiring special care (Sirota, 1993). This theoretical framework allows us to consider the differences between pupils primarily as unequal distances between their individual, family and social habits and the school requirements, norms and regulations in daily work. The ethnographic examples I present trace the subtle processes that transform a school not only into a space of production and reproduction of inequalities, but also into one of violence in the sense of Dubet (Dubet, 2002).

Резюме: В модерните общества още през XIX век започват усилия за категорично отхвърляне на робството и практиките, сходни на робство. Приети са няколко стотин международни документа, които имат за цел пълното ликвидиране на робството. Въпреки тези усилия, в последните десетилетия все по-често се откриват случаи, които имат ключови характеристики на робство. Те се развиват в условия на огромни неравенства, при които на единия полюс са няколко десетки свръхбогати, притежаващи огромна част от световното богатство, а на другия полюс се откриват не само бедни или дори социално изключени, а хора в положение, сходно на робство, включително в рамките на Европейския съюз. Настоящата статия има за цел да изследва форми на съвременно робство, което се прави върху примера на три случая на трафик на български граждани с цел просия. Въз основа на анализираната емпирична информация се обсъждат някои характеристики на съвременното робство и се дискутират отношенията му с икономическите неравенства.

Abstract: Modern societies, as early as the nineteenth century, struggle to reject slavery and practices similar to slavery. Hundreds of international documents have been adopted aimed at the complete eradication of slavery. Despite these efforts, we are witnessing a growing number of incidents that have key characteristics of slavery in recent decades. They emerge in the face of enormous inequalities, in which at one pole are several dozen excessively rich, possessing a large part of the world's wealth, and at the other pole are not only the poor or socially excluded, but people in a position similar to slavery, including within the European Union. The purpose of this article is to investigate forms of modern-day slavery, based on three cases of trafficked Bulgarian citizens for forced begging. Drawing upon the empirical information, various features of contemporary slavery are discussed as well as its relations with economic inequalities.

Резюме: Статията представя резултатите от поредица прецедентни изследвания, свързани с преидентификация на жертви на трафик на хора в сегрегираните квартали на седем населени места. Методологията включва смесени методи за набиране на данни, основани на рандомизирани извадки от домакинства, които имат опит с продължителен престой в чужбина, от една страна, и фокусирани групови дискусии с циркулярни мигранти, стъпващи на винетни въпроси, чувствителни към половите специфики. Въз основа на количествените данни са представени измеренията на социалната депривация и дълбочината на бедността в тези квартали. Въз основа на качествените данни е изградена типология на въвличането поради бедност, която включва: фиктивни бракове на самотни майки (жертви на детски бракове), насилствено въвличане в трафик на хора на семейни жени от съпрузите им или от други членове на разширените семейства; неформална мъжка проституция от главите на домакинства, търсещи прехрана зад граница; както и продажбата на бебета в семействата с много деца.

Abstract: The current article discusses the research outcomes of series case studies on pre-identification of trafficking in human beings in segregated ethnic quarters in seven settlements in Bulgaria. The research methodology bases on mixed methods approach of randomized samples among households with extensive migratory experience abroad and focused group discussions with such a migrants, grounded on gender-sensitive vignette questions. Based on the quantitative dimension the economic deprivation and poverty are illustrated. Base on the quantitative finding a typology of involvement is build, considering sham marriages of single mothers (after child marriage); commercial sex services of married women forced by their husbands or within the extended family; informal commercial sex services of male heads of households; and baby-trade in the large families.

Резюме: По повод на изложбата „Gender Bending Fashion“ в Mузея за изящни изкуства в Бостън, март – август 2019 г.

Abstract: On the occasion of the 'Gender Bending Fashion Exhibition' at the Museum of Fine Arts in Boston, March - August 2019.

Резюме: Неравенствата, икономически или социални, са основна тема за обществата от древността до днес, като до този момент не е постигането равенство по всички възможни измерения. Освен това наличието на неравенство и неговото увеличаване води до нестабилност и конфликти в отделни държави и региони. Ето защо все повече се обръща внимание на различията в обществата и техните възможни проявления. Икономическите неравенства се разглеждат по отношение на доходите, богатството и жизнения стандарт. Именно тези три измерителя се анализират в статията, както и възможностите за тяхното намаляване от бюджета на Европейския съюз.

Abstract: Inequality, either economic or social, has been a major issue for the societies from ancient times and there is no equality reached for all the possible dimensions so far. Moreover, the existence of inequality and its enlargement leads to instability and conflicts in certain countries and regions. Thus, more and more attention is paid to the diversities in the society and to their possible aspects. The economic inequality is reviewed according to the income, wealth and living standard (well-being). These three indicators are analyzed in the paper, as well as the EU budget possibilities for their reduction.

Резюме: В статията на база резултати от проведено онлайн анкетно проучване в рамките на проект EDU-LAB „Ново дунавско управление за постигане на съответствие между висшето образование и пазара на труда“ се анализират нагласите към дуалното образование (съвместното/интегрирано с работа образование, на англ. “cooperative/work-integrated education”) на три типа социални субекти – образователни институции от сферата на висшето образование, бизнес и местна власт. На тази основа се обосновава необходимостта от въвеждането на дуалното образование в сферата на висшето образование в България като път за повишаване качеството на професионалната подготовка и за успешна професионална реализация на завършилите специалисти. Проведеният анализ не просто потвърждава наличието на позитивни нагласи у представителите и на трите социални групи към дуалната форма на образование, но и свидетелства за предприети от тях конкретни действия, демонстриращи проактивно поведение в посока на реализация на заявените позитивни нагласи. Резултатите от изследването също така утвърждават значението на проекти като EDU-LAB, създаващи връзки от типа: образователни институции – бизнес – местна власт, които имат за резултат повишаване на институционалния капацитет и интензифициране на междуинституционалния диалог.

Abstract: This article analyzes the attitudes towards dual education (“cooperative education” or “work-integrated education”) of three types of social stakeholders – educational institutions in the field of higher education, business organizations and local government. The analysis uses the outcome of online questionnaire conducted in the framework of the European project EDU-LAB: New Danubian governance in labour market relevance of higher education”. On the basis of the collected information we confirm the necessity of introducing dual education in the field of higher education in Bulgaria as a way to improve the quality of teaching and learning process and outcome, well as to increase professional chances of young people to start and have successful professional career. The study and analysis not only confirm the positive attitudes of the interviewed representatives of all three social groups towards the dual form of education, but also gave evidence of their specific actions, demonstrating proactive behavior towards practical implementation of these positive attitudes. The results of the study also confirm the importance of projects such as EDU-LAB that create links between higher educational institutions, business organizations and local authorities, which result in a strengthened institutional capacity and intensified inter-institutional dialogue.

Резюме: Статията представлява генеалогично и археологично изследване на историческите метаморфози на упражняването на наказателната власт в модерното българско общество. Подобна социологическа аналитика систематично очертава вариативните модалности, която властовите отношения конституират: постоянното напрежение и извънредното заличаване между два полюса – власт-право и власт-репресия, закон и терор, държавна принуда и гражданско неподчинение, забрана и съпротива, универсално правосъдие и специални съдилища, легални санкции и мерки за сигурност, лишаване от свобода и произволно арестуване, затвор-превъзпитание и лагер-унищожение. Това означава, че социалните граници между легитимно и нелегитимно насилие – институционализирано насилие, легитимирано от закона и упражнявано от държавата, и извънредно, ексцесивно и концентрирано насилие като незаконна употреба на сила за достигане на определени цели, и следователно, ако легитимността на насилието се нарича „право“, то нелегитимното насилие е продължение на правото с „терористични“ средства – са подвижни, обратими и изчезващи; в конкретни исторически ситуации те изграждат едно хибридно поле на неразличимост, в което властта-закон и властта-репресия са практически неразграничими, а Властта-управление, доминиращият в модерната епоха тип власт, като съвкупност от действия върху други действия и като ръководене на поведението на другия субект, е суспендирана. Свободата и съпротивата като условия за възможност на упражняването на Властта-управление са изчезнали; на тяхното място се е появила пълната определеност; там, където имаме единствено всеобхватно и концентрирано насилие.

Abstract: The article offers a genealogical and archeological study on the historical metamorphoses of the exercise of penal power in modern Bulgarian society. This sociological analysis traces the varying modalities that power relations constitute, specifically, the constant tension and exceptional effacement of the difference between two opposite poles: power as justice and power as repression; law and terror; government coercion and civil disobedience; prohibition and resistance; universal justice and special courts; legal sanctions and security measures; imprisonment and arbitrary arrest; prison for reeducation and camps for destruction. This means that the social dividing line between legitimate and non-legitimate violence (institutionalized violence that is legitimated by the law and exercised by the state, as opposed to exceptional, excessive and concentrated violence as a non-legitimate use of force to attain certain goals; so that, if legitimate violence is called “justice”, then non-legitimate violence is a continuation of justice using “terrorist” means) becomes mobile, reversible and is effaced. In concrete historical situations, these opposites form a hybrid field whose poles cannot be differentiated, where power as law and power as repression are practically indistinguishable, and where Power-governance (the prevalent type of power in the modern age), consisting in a set of actions exercised upon other actions and in the management of the conduct of other subjects, has been suspended. Freedom and resistance, viewed as conditions of the possible exercise of Power-governance, have disappeared; their place has been taken by full determination, where the only thing left is all-encompassing and concentrated violence.